- Детайли
- Публикувана на Вторник, 06 Август 2013 13:57
- Посещения: 15047
Какви отговори да се дадат на трите въпроса, поставени в запорното съобщение, съобразно чл. 508 ГПК?
В какво се изразява задължението на трето задължено лице – работодател?
Кои суми следва да имате предвид при определяне на месечната удръжка?
Какви действия следва да предприемете ако лицето получава брутно възнаграждение в размер под минималната работна заплата за страната?
Какво да предприемете, ако има наложени няколко запора върху едно и също възнаграждение?
Каква е отговорността, която носи третото задължено лице при отказ да превежда или да отговори на запорното съобщение или при бездействие?
Кога отпада задължението за работодателя за превежда сумите от удръжката?
Какви отговори да се дадат на трите въпроса, поставени в запорното съобщение, съобразно чл. 508 ГПК?
Уточнение следва да бъде направено по отношение на визираното от закона и запорното съобщение значение на думата „вземане“. Става въпрос за вземането на длъжника от трудово възнаграждение, дължимо му за положения от него труд. Т.е. сумата, която му дължите за заплата.
Въпросът „признавате ли за основателно вземането, върху което е наложен запорът и готови ли сте да го платите“ съдържа задължението Ви да отговорите дали лицето се намира в трудови правоотношения с дружеството, към което е адресирано запорното съобщение и получава ли лицето трудово възнаграждение.
На въпросите „има ли претенции от други лица върху същото вземане“ и „наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции“ следва да отговорите дали има наложени вече запори, залози или други привилегии върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ако има такива, следва да съобщите вида привилегия, основанието (по договор за кредит, за издръжка, за задължение към държавата и т.н.), от кого е наложен запорът и размера на задължението.
В какво се изразява задължението на трето задължено лице – работодател?
Вашето задължение, като трето лице по изпълнителното дело се изразява в това да правите удръжки от трудово възнаграждение на лицето, т.е. при изплащане на заплатата да заделяте секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника и да я превеждате по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител, посочена в запорното съобщение. Удръжките следва да правите съобразно чл. 446 ГПК.
За Ваше улеснение Ви прилагам текста на закона:
Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Кои суми следва да имате предвид при определяне на месечната удръжка?
При определяне на нетното трудово възнаграждение НЕ се взимат предвид доброволни удръжки, които длъжникът е посочил (напр. вноски по кредит, взаимноспомагателна каса и др.), тъй като запорът се ползва с предимство пред другите задължения или доброволни отчисления. Следователно, доброволните отчисления следва да правите от остатъка от възнаграждението, получен след като направите удържката на дължимите данъци и задължителни осигуровки и на запора.
Базата, на която изчислявате месечната удръжка се определя от актуалното трудово възнаграждение на длъжника. Допълнителните възнаграждения, които длъжникът получава от Вас (напр. премия, по договор за поръчка, по втори трудов договор и др.) също подлежат на запор. Така, ако трудовото възнаграждения за определен месец е по-голямо, то и удръжката следва да се увеличи. Същото важи и за увеличението на основното трудово възнаграждение.
Какви действия следва да предприемете ако лицето получава брутно възнаграждение в размер под минималната работна заплата за страната?
В случай, че лицето е назначено на непълен работен ден и брутният размер на възнаграждението е под минималната работна заплата за страната, следва да уведомите съдебния изпълнител за това. В отговора посочвате сумата и основанието, на което получава това възнаграждение и прилагате копие от фиш за работна заплата или от заповедта за назначаване, респективно трудовия договор.
Така наложеният запор остава наложен при Вас, но за Вас отпада задължението за удръжка от заплатата. В случай, че лицето бъде преназначено на пълен работен ден или възнаграждението му се изравни или надвиши минималната работна заплата, Ваше задължение е да започнете да удържате.
В случай, че вече запорирано възнаграждение претърпи подобна промяна, т.е. размерът на възнаграждението падне под минималния, следва да уведомите съдебния изпълнител за преустановяването на удръжките.
Какво да предприемете, ако има наложени няколко запора върху едно и също възнаграждение?
Преди всичко за Вас възниква задължението да уведомите всички съдебни изпълнители за наложените предходни запори върху трудовото възнаграждение на Вашия служител. Следва също да ги уведомите, ако Вие самите имате тази информация, за евентуалните привилегии (напр. че запорът е наложен за вземане на издръжка или че е наложен за вземане на държавата).
Важно е да имате предвид, че третото задължено лице – работодател не може да се ръководи от разпоредбите на чл. 460 ГПК и да разпределя сумата от удръжката между съдебните изпълнители. Разпределението на сумите от принудително изпълнение е правомощие на съдебния изпълнител, а не на работодателя. Още повече, ако разпределяте сумите ще нарушите не само законовите разпоредби, а и разпорежданията на съдебния изпълнител и превишавайки правомощията си, носите съответната материална отговорност.
Възможно е удръжката от трудовото възнаграждение да се разпредели поравно между съдебните изпълнители, ако има такава уговорка между тях. Но задължението Ви да разпределяте сумата поравно възниква за Вас след надлежно уведомяване от съдебните изпълнители.
Ето защо, при множество запори върху едно и също вземане, Вашето задължение се изразява в това да превеждате удръжката по наложения първи по ред запор. Остатъкът от възнаграждението, ако е секвестируем, подлежи на запор и удръжките се извършват отново съгласно разпоредбите на чл. 446 ГПК. Ако остатъкът е несеквестируем, уведомявате съдебния изпълнител, наложил втория по ред запор, за това.
Каква е отговорността, която носи третото задължено лице при отказ да превежда или да отговори на запорното съобщение или при бездействие?
Третото задължено лице има задължението за отговори на полученото запорно съобщение като уведоми съдебния изпълнител дали вземането е секвестируемо, дали има наложени други запори, дали ще превежда суми и откога, в тридневен срок от получаване на съобщението.
В случай че не изпълните задължението си, съдебният изпълнител има право да наложи глоба, съгласно чл. 93 ГПК, на длъжностното лице, отговорно за неизпълнението, а в случай, че не съобщите данните на лицето, се налага глоба на отговорното лице, така както е посочено в Търговския регистър. Глобата е в размер от 50 до 1200 лева в зависимост от нарушението и може да се налага многократно, до изпълнение на задълженията Ви. Влязлото в сила постановление за налагане на глобата се изпраща в НАП, откъдето длъжностните лица предприемат съответните действия за събиране на сумата в полза на държавния бюджет.
Същата санкция се налага и в случай, че преустановите удръжките без да уведомите съдебния изпълнител за причината (напр. прекратяване на трудовия договор, промяна в размера на възнаграждението и т.н.).
Кога отпада задължението за работодателя за превежда сумите от удръжката?
Задължението на работодателя да превежда сумата от удръжката от трудовото възнаграждение отпада при надлежно уведомяване от страна на съдебния изпълнител за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение. Единствено съдебният изпълнител има право да прецени дали е отпаднало някое от основанията за налагане на запора. В случай че проявите самоинициатива и преустановите удръжките без надлежно уведомяване от страна на съдебния изпълнител, действията Ви подлежат на санкция.