Има ли право съдебният изпълнител да налага запори на банкови сметки преди връчване на покана за доброволно изпълнение?
Има ли право съдебният изпълнител да налага запор на банкови сметки, по които се получава трудово възнаграждение, пенсия, майчинство, детски надбавки, обезщетения за безработица, обезщетения по болест и др.?
Има ли право съдебният изпълнител да описва Ваше движимо имущество и на кой адрес?
Има ли право съдебният изпълнител да отнема владението Ви върху запорирани движими вещи или възбранени имоти?
Има ли право съдебният изпълнител да начислява и събира такси и разноски по изпълненителното производство? Има ли право съдебният изпълнител да събира такси дори и ако плащането се направи директно към взискателя, макар и след образуване на изпълнителното дело?
Има ли право съдебният изпълнител да предприема действия по налагане на запор/възбрана при вече предложен от Вас начин за разсрочване на плащането и при редовни вноски?
Има ли право съдебният изпълнител да налага запори на „поръчителите“?
Погасяват ли се задълженията със смъртта на длъжника и има ли право съдебният изпълнител да насочи изпълнението срещу наследниците?
Има ли право съдебният изпълнител да намали задължението Ви по изпълнителното дело?

 

 

Има ли право съдебният изпълнител да налага запори на банкови сметки преди връчване на покана за доброволно изпълнение?

ИМА. Запорите на банкови сметки са обезпечителна мярка имаща за цел да съхрани интересите на взискателите. Съгласно чл. 400 ГПК „налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител“.

В чл. 428, ал.2 ГПК законът посочва последователността на наложения запор и връчването на поканата: В поканата се съобщават наложените запори и възбрани“.

                                                           

Също така, съгласно чл. 450 ГПК „(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507“.

 

Има ли право съдебният изпълнител да налага запор на банкови сметки, по които се получава трудово възнаграждение, пенсия, майчинство, детски надбавки, обезщетения за безработица, обезщетения по болест и др.?

 Чл. 62, ал.2 от Закона за кредитните институции дефинира понятието за банкова тайна: „Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката“, а ал. 6 изброява лицата имащи право да искат разкриване на банковата тайна, сред които НЕ Е съдебният изпълнител. Следователно, съдебният изпълнител не може да провери нито наличността, нито произхода на сумите, постъпили и постъпващи по банковите сметки.

Ето защо, за да се приложат спрямо постъпленията от трудово възнаграждение и пенсия разпоредбите на чл. 446 ГПК и да се удържа само секвестируемата част от вземането, длъжникът следва да представи банково извлечение от сметката си за шест месеца назад, считано от датата на подаването му. В противен случай, съдебният изпълнител счита, че сумите, постъпили от банковата сметка на длъжника представляват секвестируемо вземане на длъжника към банката.

Относно обезщетенията, чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване разпорежда следното: „(Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка“.

Имайки предвид обаче казаното по-горе във връзка с чл. 62, ал.2 от Закона за кредитните институции, във Ваша тежест е да докажете чрез извлечение за последните шест месеца, какъв е произходът на сумите, постъпващи по банковите Ви сметки.

При всички случаи обаче, фактът, че получавате несеквестируем доход НЕ Ви освобождава от задължението Ви и не лишава съдебния изпълнител от правото си да избере друг способ за принудително събиране на сумите. Съгласно чл. 442 ГПК „Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника“, а съгласно чл. 19 ЗЧСИ „частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение“ и „частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия.“. Имайте предвид също и разпоредбите на чл. 18 ЗЧСИ, съгласно които „по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество“.

Важно е да знаете, че в българското законодателство никъде няма ограничение относно това колко способа за принудително изпълнение има право да прилага съдебният изпълнител. Така например фактът, че имате запор на трудовото Ви възнаграждение не означава, че съдебният изпълнител има задължението да вдигне запора на банковите Ви сметки.

 

Има ли право съдебният изпълнител да описва Ваше движимо имущество и на кой адрес?

ИМА. Съгласно чл. 465 ГПК „съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице“, който член следва да се чете във връзка с чл. 69 ЗС, според който се предполага, че „владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. Т.е. фактът, че вещите се намират на адреса по регистрация на длъжника, обуславя секвестируемостта им. В тежест на третите лица, претендиращи собственост върху движимите вещи, е доказването на собствеността им.

Ваше задължение е да декларирате и докажете пред надлежните местни органи местопребиваването си. Декларацията Ви, че не живеете на адреса по регистрация, направена в кантората на съдебния изпълнител, няма правно значение и не спира описа на вещите, насрочен на адреса Ви по регистрация.

Нещо повече, отсъствието Ви по време на описа не засяга редовността на действието. След като сте призовани и уведомени за датата на описа и не сте се явили, съгласно чл. 431 ГПК „ Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения“. За целта, съдебният изпълнител може да използва съдействието на полиция и ключар, правомощие дадено му от закона в чл. 431 ГПК: „Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции“.

Вещите, които подлежат на секвестиране са ВСИЧКИ вещи с изключение на изрично посочените в чл. 444 ГПК: 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение“ и тези посочени в Постановление на МС от 26.05.2003год., а именно: 1. Вещи за лично употребление:

а) по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и  работното облекло;

б) употребяваните обувки и бельо.

2. Всички детски храни и принадлежности.

3. Вещи за домашно употребление:

а) по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството;

б) един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;

в) обикновените домашни и кухненски  прибори и  съдове и обикновените прибори за хранене;

г) необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;

д) една пералня и един хладилник;

е) един телефонен апарат и един радиоапарат.

4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение.

5. Учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти,  използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на  длъжника и членовете на неговото семейство.

6. Домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба.

7. Семейните и личните ордени и отличия.“

 

Има ли право съдебният изпълнител да отнема владението Ви върху запорирани движими вещи или възбранени имоти?

ИМА. Съдействието Ви при опис и продан на вещта е препоръчително, но отказът Ви не лишава съдебния изпълнител от процесуална възможност да предприема действия на принуда. След налагането на запора на вещта и извършен опис, съдебният изпълнител може да назначи длъжника за неин пазач – чл. 469 ГПК „описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й“. Но „Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител“ (чл. 470 ГПК). Тези разпоредби се прилагат и в случай че пазачът не изпълнява своите задължения, а именно когато не се осигурява достъп за оглед на имот или когато се поврежда умишлено вещта с цел намаляване на стойността й или осуетяване на изпълнението – чл. 471 ГПК: „Ако пазачът не изпълнява задълженията по ал. 1, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму“.

Лишаването Ви от владение над вещта, изразяващо се в изземването й или предаването й за пазене на друго лице, има за последица запечатване на сграда, смяна на ключалката на апартамента Ви, принудително отнемане на вещта от Вас, за които действия съдебният изпълнител ползва съдействието на полиция и ключар.

 

Има ли право съдебният изпълнител да начислява и събира такси и разноски по изпълненителното производство? Има ли право съдебният изпълнител да събира такси дори и ако плащането се направи директно към взискателя, макар и след образуване на изпълнителното дело?

ИМА. За всяко едно извършено действие от страна на съдебния изпълнител се дължи такса, определена в Тарифата за такси и разноски към Закона за частните съдебни изпълнители. Неначисляването на такса за извършено действие още повече може да се тълкува като нарушение на разпоредбите на чл. 39 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, съгласно който „недопустимо е привличането на клиенти чрез предлагане на безплатно извършване или занижено таксуване на изпълнителните действия от страна на частния съдебен изпълнител“

При извършване на действието таксата е дължима дори и да не е платена от взискателя. Уредбата се съдържа в чл. 79 ГПК: „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника“ и „когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника“. В същата посока е и съдебната практика - Решение № 82/08.05.2012г. на ВКС „Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител.[…]Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т.нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители“.

Както е подчертано и по-горе, няма ограничения в броя способи, които съдебният изпълнител може да предприеме. Следователно докато не се изплати задължението, той може да предприема различни по вид действия за принудително събиране на сумата, като за всяко едно от тях се начислява такса за сметка на длъжника.

След образуване на изпълнителното дело, плащанията, извършени от Вас директно на взискателя не Ви освобождават от дължимите към съдебния изпълнител такси. Единственият момент, в който можете да избегнете увеличение на задължението Ви с размера на таксите и разноските на съдебения изпълнител е ПРЕДИ образуване на изпълнителното дело. Единодушна в това отношение е и съдебната практика - Решение № 640/04.10.2010г. на ВКС „длъжникът по изпълнителното дело е дължал пропорционална такса върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо от обстоятелството, че първото плащане на задължението е пряко на взискателя – след започване на изпълнението събраната сума е в погасяване на задължението, в който смисъл е уредбата по чл. 26 от Тарифата, без значение дали плащането е пряко на взискателя. Плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, поради което длъжникът дължи пропорционална такса върху събраната сума. Без правно значение е и дали взискателят е внесъл дължимата на съдебния изпълнител пропорционална такса към момента на събирането и от длъжника. Съгласно чл. 79, ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника“

 

Има ли право съдебният изпълнител да предприема действия по налагане на запор/възбрана при вече предложен от Вас начин за разсрочване на плащането и при редовни вноски?

ИМА. При образуване на изпълнителното дело задължението Ви няма характер на заем/кредит/лизинг, а на предсрочно изискуемо вземане, което се дължи веднага и изцяло. Всеки начин за разсрочване на плащането от Ваша страна следва да бъде приет от страна на съдебния изпълнител и с оглед на актуалното Ви финансово и имотно състояние, както и с оглед размера на задължението. При всяка промяна на обстоятелствата, месечното разсрочване се преразглежда от съдебния изпълнител и други действия по принудително изпълнение, като запор или възбрана, могат да бъдат предприети, без оглед на редовността на вноските Ви.

В практиката е прието разширено прилагане на разпоредбите на чл. 454 ГПК и в хипотезите на задължения, за събирането на които не е насрочена публична продан или продажба чрез изнасянето на вещи в магазин, или чрез търг с явно наддаване. Съгласно разпоредбите на този член „съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.“ Прието е, че докато внасяте редовно вноските, така както са посочени в чл. 454 ГПК, съдебният изпълнител няма да предприема други действия за по-бързо събиране на задължението по изпълнителното дело. Но пропускането на една вноска води до лишаването Ви от възможността на искате ново разсрочване на задължението и спиране на принудителните действия от страна на съдебния изпълнител.

 

Има ли право съдебният изпълнител да налага запори на „поръчителите“?

ИМА. Както вече е обяснено по-горе, с образуване на изпълнителното задължението променя своя характер, става едно предсрочно изискуемо вземане. Качеството на страните също се променя – кредитеполучателите и поръчители се контституират по изпълнителното дело като солидарни дължници„поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.“ (чл. 141 ЗЗД). Т.е. при образуване на изпълнителното дело поръчителите не се делят на първи по ред, втори по ред и т.н., а всеки от тях дължи наравно с кредитополучателя и другите поръчители.

Разпоредбите на Закона за задълженията и договорите очертават задълженията на поръчителя. Съгласно чл. 138 ЗЗД „с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение“. Т.е. като поръчители Вие сте гаранти за плащането на задължението от страна на кредитополучателя. При неизпълнение на договора, т.е. при неплащане на дължимото Вие също отговаряте за сумата, без значение в чия полза е изтеглен кредита. Съгласно чл. 140 ЗЗД „поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането“.

Ето защо, с образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител насочва изпълнението срещу всички страни по делото без предпочитания (т.е. без да може да се извършват действия първо спрямо кредитополучателя или първият поръчител). Съгласно чл. 122 ЗЗД „кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници“.  Задълженията на страните по делото не са с различна тежест. Ето защо, съгласно чл. 123 ЗЗД „изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници“.

Законът все пак дава една привилегия на поръчителите, изразяваща се в иск срещу кредитополучателя и другите поръчители след погасяване на цялото задължение. Чл. 143 ЗЗД гласи, че „поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск“. Което означава, че след като погасите задължението, като преди образуване на изпълнителното дело сте имали качеството на поръчител, имате право да предявите иск в съда срещу другите страни по договора.

 

Погасяват ли се задълженията със смъртта на длъжника и има ли право съдебният изпълнител да насочи изпълнението срещу наследниците?

ИМА. Съгласно чл. 429 ГПК „издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано“.

След образуване на изпълнителното дело срещу наследодателя Ви и установяване на смъртта му, съдебният изпълнител Ви изпраща покана за доброволно изпълнение, в която Ви дава двуседмичен срок да се откажете от наследството или да предложите начин за доброволно плащане.

Отказът от наследство се констатира с изпращане от Ваша страна на копие от вписано в специалните книги на съда удостоверение за отказ от наследство, приложени към молба за прекратяване на делото по отношение на Вас.

В случай че приемате наследството (то се състои както от активи, така и от пасиви, т.е. както от права, така и от задължения), Вие и другите наследници (ако има такива) сте задължени разделно за вземането, т.е. всеки за неговата част. Съгласно чл. 5 от Закона за наследството „децата на починалия наследяват по равни части“.

В случай че някой от наследниците се откаже от наследство или загуби правото си да наследява „частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници“ (чл. 53 ЗН).

 

Има ли право съдебният изпълнител да намали задължението Ви по изпълнителното дело?

НЯМА. Съдебният изпълнител изпълнява съдебни решения. Сумите, които се събират по изпълнителното дело се събират в полза на взсикателя и след разпореждане от съда. Съгласно чл. 2 от ЗЧСИ „частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания“. Частният съдебен изпълнител е длъжностно лице, на което държавата е делегирала правомощието да събира принудително вземания, които съдът е присъдил на частни лица или държавата. Сумите, които съдебният изпълнител събира по изпълнителното дело са дължими на взискателя и се превеждат на него. Съдебните изпълнители НЕ събират вземанията за себе си, НЕ изкупуват дългове.

Ето защо съдебният изпълнител НЯМА право да намали или опрости част от задължението Ви по изпълнителното дело, тъй като сумата се дължи на взискателя.